МИРЍСВАМ, -аш, несв.; мирѝсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Помирисвам. — Махни са, махни, юначе, / нах мойса горни вратинки, / кичица да ти йоберем, / йолчеш ми китка мириснеш, / йел мене да си споменеш. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 22. Скини ми, моме, страче босилок, / да си мириснем, да си закачам, / да си закачам за бела чалма. Нар. пес., Ст. Веркович, НПБМ, 326.