МИРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Човек, който помирява спорещи помежду си хора; помирител. Те [българските първенци] гледали грижливо да запазят преданието, да упражнят своето право на мирители и съдии, да турят сами край на появилите се недоразумения. СбНУ ХХХIII, LХVIII.