МИРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Помирителен. От него [домашен съд] се е появило и развило общинското правосъдие и по-късно, когато посредническият или мирителният институт е еволюирал в коренен или княжески съд, тоя, последният, е намерил готови образци за своята дейност в най-ранния челяден съд. СбНУ ХХХIII, ХХII.