МЍРКА, мн. няма, ж. Простонар. С отриц. Спокойствие, мир1; мира. Живеехме си мирно и тихо, а сега като че дяволът му влезе под кожата, нито минута няма мирка. Ем. Манов, ДСР, 89.
◊ Не давам мирка на някого. Простонар. Непрекъснато безпокоя някого, не го оставям на спокойствие, за да постигна някаква своя цел. Главата му се изпълни с нещо друго, което го гони и не му дава мирка. Ст. Даскалов, ЗС, 77. Нямам <си> мирка. Простонар. Непрекъснато съм обезпокояван от нещо или от някого. Телефона наричам така .. Но въпреки всичките ми знания и съзнания, аз пак го смятам за омразник. Защото не го обичам. Мирка нямам от него. О. Василев, Ст, 1963, бр. 903, 2.