МИРНОВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до време без война. В складовете се съхраняваха хранителни и фуражни припаси както за мирновременните нужди на армията, така и за война. П. Илиев, ЛВ, 220. В прикриващия фронт, .., не влизаха армейски съединения, но той далеч надхвърляше размерите на една мирновременна армия. Д. Вълев, 3, 17.