МЍРНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. 1. Миролюбивост, миролюбие. Тия, последните [фуласи], ся различават между всичките народи в Сенегамбия за хубостта на лицето и мирността на нравите им. Ив. Богоров, КГ, 254. Ако би сбрал человек от един род неопитомени животни, нъ от разни предели и от разни союве и породи, .., видял би какви стремления щат ся породи между им и какви боюве и нападения! А напротив, ако би зел сe о̀т едно кръвнина, видял би с каква тишина и мирност би живели тии между си! Г. С. Раковски, БС I, 25.
2. Кротост, покорност, смиреност. Не е трудно за да станем любезни, но треба да прилагаме и сострадателната мирност. По-добри неща совершава мирността, нежели бързотата. А. Никопит, УД (превод), 265. Любовта, мирността, покорението са естествени добрини. Д. Миркович, КМБГ, 65. Познавам госпожа Л. .., с каква тишина и мирност ся подчинява на сичко, щото я срещне. Ч, 1871, бр. 12, 380.