МЍРО, мн. няма, ср. 1. Църк. Дървено масло, което се освещава от духовно лице и се употребява в църковни обреди като символ на пречистване на душата и тялото. На осмия ден монасите обвиха в най-чисти покривки мощите и ги покриха с благовонно миро. Й. Попов, БНО, 21. Пристъпи при него жена, която имаше в съда алабастрен много скъпо миро и възливаше го на главата му, като бе седнал на трапезата. КТЕМ, 526. Мирото .. се освещава от владиката. Д. Манчев, НН (превод), 136. ● Нар.-поет. Миром миросан. „Червелниче, опалниче, / .. / у таа Мария нема / ни да едеш, ни да пийеш, / че йе миром миросана, / кърстом, кърстосана.“ Нар. пес., СбНУ ХI, 89.
2. Диал. Християнски обред, при който родилка отива в църква след 40-ия ден от раждането; чиста молитва. Додоха и четиресе. Стрина Венковица ще води невястата с детето на миро. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. Води я девет месеца, / добила йе мъжко детенце. / Кога в черкове да идат, / Донка на миро да иде — / насряд мегданя минали. Нар. пес., СбНУ XLVI, 78.
— От гр. μϑρον.