МЍРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Световен. Селският народ помни само войните, .., даже мировите събития често остаят за него неизвестни, щом не внасят никаква промяна в многотрудния му живот. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 129. От гледна точка на мировата любов, ние се намираме още в хаоса. Б. Шивачев, Съч. I, 133. Само в едно десетилетие театърът ни даде таланти от мирово измерение. Ст. Грудев, АБ, 163. — Вие ей така, с лекотата на мирови господари, обявихте и вашата .. континентална войничка. Т. Генов, Избр. пр, 141.
◊ Мирова скръб. 1. Литер. Разочарование от всичко съществуващо, песимизъм, чувство на горест, болезнена меланхолия и под., изразявани в творчеството на редица европейски поети и писатели (сантименталисти и романтици) от края на ХVIII и началото на ХIX в. Прочетох отново Байроновият „Каин“ и се оказа, че маркиз Досфуентес е надминал самия Байрон. Надминава по тълкувание и по блестяща мисъл великия поет на мировата скръб. Б. Шивачев, Съч. I, 136. Героят — един от образите на мировата скръб — постигнал смисъла на земния живот, изживял неговите страдания и наслади, дошъл е най-сетне до безизходен песимизъм. СлГ, 1909, кн. 5, 200. 2. Прен. Ирон. Изключително дълбока тъга, печал, отчаяние от всичко и всички. Сетне замънква и недовършената песен замира така невероятно фалшиво, че по лицето на Чакмаков се изписва мирова скръб. Ж. Шемтов, ФП, 28. „Ти си жертва на мировата скръб!“ — ми казваше той иронично, като че ли сам бе най-жизнерадостният човек на света. М. Кремен, РЯ, 519.
— От рус. мировой.