МЍРОВЍ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. В съчет.: мирови съдия. В миналото – съдия, който се занимава с разглеждане на дребни граждански и наказателни дела. Виловски беше вече няколко месеца мирови съдия в споменатия окръжен град. М. Георгиев, Избр. разк., 192. И мировият съдия е тука [на разходка] — едър, поприведен мъж, с редки мустаци и уморен поглед. К. Константинов, ПЗ, 85-86.
2. Който е свързан с разглеждане на дребни граждански и наказателни дела. В сградата на мировото съдилище, .., се помещаваше и канцеларията на пристава. Г. Белев, ПЕМ, 104.
— От рус. мировой.