МИРОГЛЀД м. Книж. Само ед. Система от убеждения, съвкупност от възгледи и представи за света; светоглед. В Букурещ той [Каравелов] се явява с оформен мироглед .. При това той изгражда своя мироглед на широка философска, социална и политическа основа. Ив. Унджиев, ВЛ, 134. Истина е, че в Йовковия мироглед има нишката на една обективистична човечност. С. Северняк, ОНК, 203. Той [карикатуристът] е изразител на обществото, на неговите мерки, закони, мироглед и морал. Ал. Гетман и др., СБ, 92. // Само мн. Различни видове от такава система от убеждения. Решителната борба започна. Борба между два свята, между два мирогледа. К. Ламбрев, СП, 14. В тая изложба бяха събрани всички течения и всички мирогледи при абсолютна търпимост и голямо уважение един към друг. Ал. Гетман и др., СБ, 306. И когато си представях Яворов в допир или в стълкновение с хората, които го съпътстваха, виждах как се сблъскват характери, воли, мирогледи. М. Кремен, РЯ, 32.