МИРОГЛЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който се отнася до мироглед; светогледен. Всеки автор се ръководи не само от своите мирогледни позиции при разположението на отделните моменти и взаимоотношения в творбата си, но и от известни композиционни принципи. Христом. VIII кл, 138. Анатомията и физиологията са и важни мирогледни науки .. От тях ние научаваме какво място заема човекът в природата, установяваме неговия естествен произход, родството му с животните. Анат. VIII кл, 5. Мирогледно начало. Мирогледно развитие.