МИРОЛЮ̀БИЕ, мн. няма, ср. Желание за мир, стремеж към мир; миролюбивост. В неговата [на българина] литература и песен са отразени и миролюбието му, и героизмът, и нравствената му чистота. Ал. Гетман и др., СБ, 30. Борис беше избирал хората си според миролюбието им. А. Гуляшки, ЗВ, 415. Нека майките да възпитат своите рожби в абсолютно миролюбие. Б. Шивачев, Съч. I, 25.