МЍРОМ нареч. Остар. и диал. 1. Миролюбиво, мирно. — Ще рече: не щат да отворят портите миром и да ни пуснат в града. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 486. Влайков помълча, после каза: — По-добре е обаче да няма война, а споровете да се разрешават миром. Войната ни връща към животното. СбЦГМГ, 429. — Ти с клане, ефенди, не ни плаши .. Ами дай с миром да се разберем. А. Гуляшки, СВ, 7.
2. Кротко, тихо, спокойно. Мара стана, йотвори му, / че послала неин козяк, / завили са с неин губяр, / легнали са, че заспали. / До среднощ са миром спали, / йот среднощ са върлували. Нар. пес., СбНУ ХХV, 125. Сичките миром минаха, / Рада ми миром не мина / с калугерче са закачи. Нар. пес., СбГЯ, 189.
◊ Покой ся с миром. Църк. Употребява се като благословия към паметта на покойник; почивай в мир, спи в мир. На тази благочестива бележка ние не щем да направим зле, ако кажем: „Покой ся с миром, отче Паисие, твоите пророчески думи се сбъдват вече!“ М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 14. С миром. В съчет. с идвам, оставам, отивам и др. Остар. Книж. С добри намерения за разбирателство, сговор, съгласие, без враждебност (идвам, оставам, отивам). — Много труд и терзания създават клириците от Писаница на братята .. Та дойдох, чедо Радомире, с миром и с благословията на братята, .., приобщи своето християнско благочестие към нашето страдание, та с дружни усилия да извлечем заблудените люде от еретическото блато за тяхно и наше спасение. М. Смилова, ДСВ, 85. Аз ще изпия кафето си и ще си отида с миром, както са правили всички добри хора. К. Калчев, ДНГ, 113.