МИРОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Поет. Който носи миро. О, сянка на живота и нощ на всички нощи. / О, миг на всички рани, — върни се в някой ад. / Тук дева мироносна закриля всички мощи, / що редом с мен почиват у гроба прокълнат! Т. Траянов, П, 60.