МИРОПОМА̀ЗВАНЕ, мн. няма, ср. Църк. Отгл. същ. от миропомазвам и от миропомазвам се; помазване, освещаване с миро; миросване. — Аз заповядах на стотника Димитър, който варди портата, да пусне хората още по-близо, щом започне миропомазването. Добре е да чуят всички, че търновци обичат новопосветения цар и неговата майка. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 43.