МИРОПОРЯ̀ДЪК, мн. няма, м. Рядко. Книж. Ред в света, световен ред. Защото с появата на човека се ражда нов миропорядък: зачва се царството на дълга и на морала. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 170. Когато зацари на земята нов миропорядък, в който всеки ще бъде зачитан в правото му на живот, .., само тогава бленуваното царство на Христа ще бъде осъществено. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 189.