МИРОСЪЗДА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Създаване, сътворение на света. Един след други се редят хълмове, но те са без скали, без сипеи и трапища, сякаш в първите жизнени тръпки на миросъзданието девственото и чисто поле само се е нагънало вълнообразно. Й. Йовков, Разк. III, 160. От първия ден на миросъзданието неговата роля [на мъжа] в цивилизацията и в живота са е означавала с един ясен характер. Π. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 28.