МИРОСЪЗЕРЦА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мироглед. Той [народът] разсъждава върху дневните случки по своему и твърде основателно, т. е. има свое миросъзерцание. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 25. Арийците показват по-ясно, спокойно миросъзерцание; тям преимуществено принадлежат изящните изкуства. Н. Михайловски, РВИ (превод), 2. За нас преобразованията в Турско .. са .. призраци и утопии, кои може да са осъществят нейде си в Китай или Япония, а не на Балканския полуостров между турци и българи, две племена с противоположни миросъзерцания. СбПер. п II, 186-187.