МИРОТВО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. 1. Който носи мир1, който създава условия, предпоставки за мир и ред. Но понеже бе нетактично да се разкриват пружините на тази политическа в основата си организация, конгресът предварително бе обявен за миротворен: в него щели да се разискват само културни и икономически въпроси. М. Кремен, РЯ, 224. От многолюдното събрание двучасовата министерска реч биде почтително и с напрегнато внимание изслушана за задушевността на речта, за миротворните и светли идеи, които се прокараха в нея. Бълг., 1902, бр. 456.
2. Поет. Успокоителен, умиротворителен. Цялото негово [на Теодосий] същество тръпнеше от тази бяла миротворна тишина. Ст. Загорчинов, ДП, 292. След много ветрове, дъжд, студ и влага, една миротворна десница им беше казала — стига! — и над природата блесна възродителна пролетна усмивка. Ив. Карановски, Разк. I, 186. Ще дойде лятна нощ отсам вода и суша, / на слънцето очите кротко ще притвори, / и в миротворен сън душата ми ще слуша, / че топли словеса небето ще говори. Хр. Ясенов, Събр. пр, 93.