МИРОТВО̀РЕЦ, мн. -рци, м. Мъж, който създава мир1, съдейства за установяване на мир, ред, спокойствие, който се бори за мир; умиротворител. — Ще се намери ли сега такъв миротворец, който да ме упрекне, че възнамерявам да отворя война на юг? А. Гуляшки, ЗВ, 446. От седмици вече румелийските войски стояха под Стамбул .. И, като при обсада, към шатрата на Байрактар се заточиха миротворци. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 570-573.