МИРОТВОРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Миротворец. Франклин не желаеше никое смразяние между английското правителство и колониите. Естествено миротворител, положи си всичките сили за да уталожи мъчнотиите. У, 1871, бр. 9, 139.
