МИРОТО̀ЧЕЦ, -ът, -а, мн. -чци, м. Църк. В християнството — епитет на светец, от чийто мощи е изтекло миро. На лявата стена в черковата са изображени:.. св. Йоан-Владимир миротворец албански, .., св. Никодим мироточец. СбС, 177-178. — Седни да ти прочета житието на един гръцки мироточец, което е напечатано преди малко време във в. „Жижа“. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 191-192.