МИРОТОЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Църк. Който се отнася до мироточец. Мироточиви са ония светци, .., какъвто е бил великомъченик Димитър .. и много други, между които и много българи. З. Петров и др., ЧБ (превод), 259.
2. Прен. Книж. За глас, думи и под. — елеен. Той отдавна вече не слушал мироточивите уста на хаджи Генча. Л. Каравелов, Съч. II, 101.