МЍРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Светски, граждански. Противоп. духовен, монашески. Тъкмо отец Лука, чието мирско име бе Витан, вместо да угаси копнежа към Таворското, разпали го; както вятърът разпалва горски пожар. Ем. Станев, А, 73. Той се беше отождествил напълно с новия си сан .. Мирското лице беше изчезнало в духовното. К. Величков, ПССъч. VIII, 77. Поп Сава Катрафилов бил на младите си години свещеник, но за някои мирски грехове хвърлил расото. З. Стоянов, ХБ, 303. Не пожелах да се облекча чрез пост и молитва, а сляпо се доверих на лукавия и потърсих лек за мъките си сред мирската суета. Р. Белчев и др., КБС, 2.