МЍРТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или е от мирта. Но днес, — щом с млада вейка миртова в косите / пред мене Музата приверно се вести / и видя колко младост ѝ гори в очите: — / О, как разбирам я, че няма да прости. К. Христов, ВС, 6. Венци миртови, лаврови и дъбови, / .. / Тебе не трябат. Л. Каравелов, Съч. I, 141.
2. Който е обрасъл или е засаден с мирта. Отпреж морето пей, шуми и свети, / а окол — миртови гори шептят. Ив. Вазов, Съч. II, 129.