МИРУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Седя или стоя тихо, спокойно, мирно, без да лудувам, палувам; кротувам. — Ами вий как сте, господин Любенов? Учат ли, мируват ли децата в училището? Ст. Л. Костов, Избр. тв, 385. — Шшшт! Мирувайте, че видите ли хурката! — сопна се баба им. А. Каралийчев, ПС I, 5. Здрави ръце я [Тодора] повличат още по-напред и тя не се противи, мирува. К. Петканов, БД, 182. Едно от дворните кучета дойде, та сложи едрата си вълча глава в полите на дрехата му и остана тъй, тихо и кротко, сякаш разбираше, че трябва да мирува. А. Дончев, СВС, 61. — Мирно стой, ей, луда главо! — силно Приказливко ревна и юздата дръпна гневно. Ала конят не мирува, повече се разлудува. СбХ, 147.
2. Държа се спокойно, невойнствено, без да се противопоставям на някого, без да се бунтувам. Ала ние сме спокойни, защото вече имаме известие, че войската мирува, както по-рано. П. К. Яворов, ХК, 140. Агаларите по турските махали оттатък, които също бяха дочули далечните гърмежи, наостриха уши: какво ли става пак? Не мирува вече раята, разбуни се, навсякъде шетат комити. Д. Талев, И, 116-117. — Лоши работи стават по вас: гоните се, биете се .. не мирувате. Ив. Вазов, Съч. ХII, 106. Борбата в селото се водела между управляващата партия и Земеделския съюз. Либералските съветници не били единни, но ги натискали от околийското управление, за да мируват. Г. Караславов, ОХ I, 49. След сключването на Одринския мир руският главнокомандуващ Дибич Задбалкански е заявил на българите да мируват, иначе щял да обърне руските топове срещу тях. Г. Бакалов, Избр. пр, 136.
3. Разг. Стоя настрана от нещо, наблюдавам някакви действия, без да се намесвам в тях. — Кой дявол ме караше да се залавям с политика, с избори .. — Има хляб, стой си, мирувай. Й. Йовков, ПГ, 271. — Каквото и да става, ние, по-младите ще го правим, а вие ще мирувате и ще си гледате старините. Д. Кисьов, Щ, 295. Шпионите начело с кмета бяха изплашени и мируваха, макар и да се облизваха пак около чорбаджията. Хр. Максимов, ЗР, 36.