МЍРЯ, -ѝш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. 1. Примирявам, помирявам, сдобрявам. Навсякъде, гдето тия, последните [стареите], упражнявали своето старовремско право да мирят, упътват и водят тези, които се отнасяли до тях, .., присъденото от тези стареи първенци, се приемало за нерушимо. СбНУ ХХХIII, ХХVII. Друга характеристическа черта, която отличавала Линколна от другите деца била тази, че той не само никога ся не биял и не карал с другарите си, но всякога ги мирил и не им давал да правят пакост на по-слабите. Пч, 1871, кн. 3,40. Свада се тамо решава — двама се души препират. / .. / Двамата искат да свършат своята тъжба пред съдник. / Хора — на две, пък викат и двете страни подкрепят, / а глашатаи — мирят ги. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 40.
2. Утешавам, успокоявам. Дума се не чуваше от двамата братя, освен плач с хълцание; .. И дядо Цони, .., заплака. Пенчо се слиса кого по-преди да мири. Ил. Блъсков, ПБ III, 78. Небесните звезди ма слушат, / играят радостно с зари, / като другари ма разтушат / и хладний ветрец ма мири. У, 1871, бр. 11, 175. Мехмед си вотре седеше, / млада невеста миреше: / — Молчи, не плачи, невесто, / часка щем госте да идем / нах ваш село Влахово. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 164.
3. Прекратявам бунт, размирица, военни действия. Язе на войска ке ида, / я ке им сам бимбашия, / я ке им носа байрако, / я ке им мира войската / сос браточеда Йована. Нар. пес., СбНУ V, 21. Туко ходат по Гюрова града, / та си ходат по кални улици / и си лежат по темните нощи — / а я седим земня да ти мирим. Нар. пес., СбНУ XLIV, 69. Цара прати Милуш, добър юнак, / он го прати Крайна да умири. / Он не мири, нело размируе. Нар. пес., СбНУ XLIV, 280. миря се страд.
МЍРЯ СЕ несв., непрех. 1. Простонар. Помирявам се, сдобрявам се. — Така, живи хора доде сме, караме се, мирим се. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 197-198. — Да знаете, — обърна се Болярски към всички селяни — аз от утре вече не съм ви кмет! .. — То няма да го бъде бе: той ще си ни е кмет! Бааа! — тичаха от всички страни селени .. — Мирете се, бе братя! — наскачаха старци! В мир и слога да си живеем, бе! А. Страшимиров, ЕД, 200-201. — Изпсувах човека за нищо и за никакво, а сега отивам да са мира и да искам прошка. Л. Каравелов, Съч. II, 53.
2. С предл. с. Простонар. Примирявам се. Той пренасяше търпеливо всички сприхавости и несправедливости на новия си началник. Той се възмущаваше, но се миреше с това. Ив. Вазов, Съч. ХI, 97. — Безчестието ми нарани душата, опечали я, отрови я — душата ми не може да се мири с безчестието: то е гнусно, скверно, кално. Ц. Гинчев, ГК, 158. Като четете книгата на полковника Р. Димитриева, биват минути, когато вие неволно се сърдите, негодувате на автора за язика му, .., но подир няколко прочетени страници, вие почвате да се мирите с тази маниера на автора. Бълг., 1902, бр. 515, 2.
3. Прен. С предл. с. Простонар. Подхождам на нещо, в съгласие съм с нещо. Това положение не се миреше с неговите привички за разпасан живот. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 100. Не се мирят много практическият му ум [на дядо Йордан Герака] и търговските му способности с мекото и доброто му сърце. Г. Бакалов, Избр. пр, 313. Неговото писателско дело не се мири с теорията за спокойното изображение на живота, когато той се е отлял в окончателните си форми. Хр. Миндов, СбАСЕП, 105.
4. Остар. Прекратявам военни действия, сключвам примирие. — По пръво слово аз не ся миря с царя ви, — отговори Святослав, — ако и ще той да ся мирим и да турим уреда помежду Руско и Гръцко, .., то нека прати дарове на моите руски градове. Е. Мутева, РБЦ (превод), 136. В това време Святослав науми да ся мири с Блъгарско. Е. Мутева, РБЦ (превод), 125.