МИРЯ̀СВАМ, -аш, несв.; миря̀сам, -аш, св., непрех. Разг. 1. Ставам тих, кротък, спокоен, преставам да лудувам, да се бунтувам. Като се напи, изведнъж буйно се разрида. Миряса за малко. Пък се развика. Т. Харманджиев, КЕД, 103-104. — Стига си се люлял! .. Дигаш само прахоляка! .. Мирясай! К. Калчев, ПИЖ, 13. Само ние, децата, не мирясвахме, не обичахме да спим. К. Калчев, ПИЖ, 8. Те [родителите] мислели, че като се ожени, той ще се прикове към семейството си, ще миряса. Н. Ферманджиев, РХ, 68-69. Напразно овчарят подвикваше откъм колибата — все едно, кучетата се нахвърляха върху нас с неукротима ярост. Едва след полунощ, уморени, мирясаха. Мл. Исаев, Н, 139. ● Обр. Малък Сечко от край до край бесня с ледени вихри и грозни фъртуни. Хората не запомниха и Марта с по-добро. И едва в началото на април зимните хали мирясаха. Г. Русафов, ИТБД, 87.
2. Преставам да съм толкова настойчив, така упорит и напорист при извършване на някакво действие. — Казал съм ти толкова пъти вече да мирясаш, да си седнеш на парцалите. Ти продължаваш като бесен да тичаш по всяка фуста. В. Нешков, Н, 78. Знаеше се и че работи [Клинче]. Не мирясваше, докато не му набавеха нови орехови дъски и трупчета. Д. Талев, ЖС, 366. Щом вземе отнякъде повече пари, събира приятели и докато не изпият всичко до пара̀, не мирясва. М. Грубешлиева, ПИУ, 188.
◊ Мирясва ми / миряса ми главата. Разг. Преставам да бъда обезпокояван, отървавам се от грижи, тревоги; успокоявам се. — Не ще, байчо — започна леля ми Мита, — това не е дете като дете .. Ни благодарност за хляба ми, дето го яде, ни почит. Вземи си я и моята глава да миряса. М. Гръбчева, ВИН, 10. — Инатчия такъв! .. Не ще с добром, не ще — току да мирясва глава! Ц. Церковски, ТЗ, 76.