МИСИОНЀРИН, мн. мисионèри, м. Остар. Мисионер. Вчера замина през града ни господин д-р Лонг, известний добър мисионерин и доволно много заслуживши на народа ни американец. СПл, 1876, бр. 29, 114. Тоя човек бил откупен от европейците, получил образование и станал сам мисионерин, за да разпространява християнската вяра между черните. Знан., 1875, кн. 14, 213.


Източник: Речник на българския език (онлайн)