МИСЍР1 м. Диал. Царевица; кукуруз, гълъб2, мамул, мисирка2, моруз, моруза, мумуруз, мумурузка, папур, патка, рапка. Мисирите бяха хвърлили кочани и завързали зърно, но бяха още зелени като зелено море. Ц. Гинчев, ГК, 321. Свесла мисири висят някъде под дълга стряха, по стените съхнат върви червени петелки. П. Тодоров, Събр. пр II, 158. — Ще му дадем един варен мисир и ще ни посвири. П. Тодоров, И I, 101. Мисирът, просото, барабоят са добри; цвеклото в някои си места пострадало, а в някои си е добро. М, 1883, бр. 508, 5.
— От араб. през тур. mısır.
МИСЍР2 м. Диал. Пуяк; бибок, кургур, коркой, люран, фит. И докато минаваха през малки крайпътни селца с български и турски къщи, всички от суров кирпич и с дълги дворни зидове, зад които гвакаха патки и се обаждаха вресливи мисири, мислите на момъка отскачаха ту в Самоков, .., ту във Филибе. А. Христофоров, А, 174.
◊ Мисля като мисир през Велики пости. Диал. Много съм угрижен, обезпокоен; тревожа се от нещо.