МИСЍРКА1 ж. Диал. Пуйка; биба, курка, миса3, миска, фитка. Доста важна рол в домашното стопанство играят домашните птици: кокошки, пуйки (мисирки), гъски и патици. А „България“, 52. Мисирка (курка) — главата и шията ѝ са голи, покрити с брадавици, въди ся и дива, и питомна. Д. Мутев, ЕИ, 55. Чуждата кокошка е по-голяма от нашата мисирка. Послов.
◊ Като че (чегато) са го кълвали мисирките; кълвали са го мисирките. Диал. За човек — който е с надупчено, грапаво лице от шарка. Тъй го [кръчмаря Пано Градобитнината] прекоряваха, защото лицето му от сипаницата беше останало такова, като че са го кълвале мисирки. Ил. Блъсков, ПБ II, 89.
— Друга форма: мисю̀рка.
МИСЍРКА2 ж. Диал. Царевица; кукуруз, мисир1, мамул, моруз, моруза, мумуруз, мумурузка, гълъб2, папур, патка, рапка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.