МИСЍРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от мисир2 и от мисирка1; пуйче. И ето, когато някоя кокошка, гъска или мисирка измъти пилета, мисирчета или патета, то хаджи Генчо са качи на трибуната и захване да говори на учениците си. Л. Каравелов, Съч. II, 20.
◊ Замислил съм се като мисирче на слънце. Диал. Подигр. Замислил съм се дълбоко, много.