МИСЍРЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пуяк; мисир2, бибок, кургур, коркой, люран, мисък, фит. В официалната манастирска стая, .., се слагаше трапеза като на сватба. На нея фигурираха главно две-три печени прасенца, мисиряци и прочее. Ив. Хаджийски, БДНН II, 163.
◊ Разперил криле като мисиряк през марта. Диал. Казва се за човек, който е високомерен, надува се, перчи се.
— Други форми: мисѝрек, мисиро̀к.