МИСЍТИН, мн. мисѝти, м. Остар. Мисит. Ще подиря някой миситин, посредник на търговците на оръжие. Д. Спространов, ОП, 210. Грубият някогашен печелник влезе в света, заглади козината си. Лихваринът стана банкерин, някогашният кошничар се трансформира в магазинер, миситинътв предприемач. Г. Бакалов, Избр. пр, 325.


Източник: Речник на българския език (онлайн)