МИСИТЛЍК, мн. няма, м. Остар. 1. Занятие на мисит.
2. Посредничество. Никаква обща идея не свързва тия хора, .. С такава войска един Сарафов може само миситлик да върши в Париж — разбира се, срещу добро възнаграждение. Г. Георгиев, Избр. пр, 74. Знаете ли, че той .. е искал 150 жълтици от сръбското правителство за редакцията на „Знаме“?.. и искал да налее злато в устата ми, като глътне и той, разбира се, половината за миситлик. Хр. Ботев, Съч. 1929, 401.
3. Възнаграждение, парична сума за такова посредничество. Този [гръкоман] и неговите съмишленици ставаха посредници между владиката и нуждающите се простосмъртни; следователно, какъвто миситлик .. се падаше, според работата, те го прибираха. УД, 11.