МЍСК1, мѝскът, мѝска, мн. няма, м. Остар. Мускус. Докато беше жив [пашата], целият му конак миришеше на гюляк и на миск и на какви ли не хубавила. М. Георгиев, Избр. разк., 119. С багрец от миск и сажди ги [жените] учех да шарят вежди. Н. Райнов, КЦ, 114. Мургавий кехлибар е един дебел плат, който пуща не яко приетен дъх като от миск; мургавий му цвят е размесен с черно и жълто. И. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 17.
— От араб. през тур. misk.
МЍСК2, мѝскът, мѝска, мн. няма, м. Диал. Мушкато. — Хай юначе, дренополче! / Миск не носиш, миск мирисаш. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 113. На всекиго пазухата на миск не мирише. Послов.
— От араб. през тур. misk.