МИСКЍНИН, мн. мискѝни, м. Простонар. 1. Подъл, долен, лош човек; мръсник1. — Кой казва, че Йорданица мързелува? Ако сред нас има такъв мискинин, нека излезе напред да му видя физиономията. А. Гуляшки, ЗР, 224. — Кого са задържали? .. — И сина, и мъжа .. — А мене оня мискинин, Мърдата, дето само не ме напердаши. Г. Караславов, ОХ III, 127.
2. Човек, който се изцапва, носи мръсни, нечисти дрехи; мърляв човек, мърльо, мърляч. Голям мискинин си, виж си дрехите как си ги зацапал.