МИСКИНЛЪ̀К, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. Мръсотия. Откакто умря бабата, в къщата им да не влезеш, голям мискинлък — двама мъже само, толкоз оправят. Δ Зад гърба ми приказва, а пък ми се пише приятелка, зная ѝ аз мискинлъците.
— Друга форма: мискинлѝк.