МЍСЛА ж. Остар. и диал. Мисъл. И то бива, ако прилепи вниманието си у существената страна, без да ся разносва мислата безделно. Н. Хилендарец, СПП, 5. Созаклетниците .. Итар Петрои, разлутени от лагата му .. намислиле и ся усборуале да го отепаат. Итар Петър усетит нифната мисла, та и викал на гости, божем да и умирит, а поичке да им отплатит ушче по-скапо. СГ, 1894, кн. 1, 273. Умот и късметот, ер кай да одеа, от него [момчето] мислата не я иставаа и се му работеа, за да напредуат. Нар. прик., СбНУ Х, 135.