МИСЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Мислене. От смущение и напрежено мисление жилите му се надуха по челото. Ив. Вазов, Съч. ХII, 140. В това време приятелите ми .., едва превариха да ни предизвестят, когато вече сеймените бяха потропали на вратите. Време за много мисление не оставаше, нито можах да избягам из вратите. П. Р. Славейков, БП II, III-IV. Иванчо захвана да са утеснява: работа каква да е не рачи, пари няма, а и ума в главата му са разглоби от мисление. Ил. Блъсков, ПБ II, 101. Предмет за мисление може да бъде и онова, чтото ся находи извън нас — в естеството. Й. Груев, КЛ (превод), 6.