МЍСЛЕНО нареч. В мислите си. Пренасям се мислено към онова далечно минало, когато бяхме и двамата млади, пълни със светли надежди за щастливо бъдеще. СбЦГМГ, 305. Той бързаше и мислено виждаше как тя го среща засмяна и радостна на мостчето пред воденицата. Елин Пелин, Съч. I, 88-89. Иван мислено ругаеше Пандов: „Студени хора, без сърце хора!“ М. Марчевки, П, 206. Мислено си правеше сметка какво струва гощавката на тия хора. Ст. Даскалов, СЛ, 454. Кръговете, що са прекароват мислено по повръхнината на земното кълбо през полюсите, наричат се пладници (меридиани). К. Смирнов, З, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)