МЍСЛЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. В съчет. със същество, човек и под. Който има способност да мисли, да разсъждава. — Хайде, иди в къщи и се разберете със Зора като мислещи същества. К. Петканов, В, 131. Дълбоко съм убеден, че метеоритите са изпратени от мислещи същества. К, 1963, кн. 7, 3. Да ся изучва пътят, по който е връвяло человечеството, за да дойде до сегашнето си развитие и да ся изучат обстоятелствата, при които са произлезли различни изнамирания и открития, то представя за мислещия человек едно нечто твръде привлекателно. Лет., 1874, 139.
2. Който има свое мнение, самостоятелно разсъждава и не приема безкритично чуждо мнение. Тия двамата, .. Те мислят наготово .. Претендират да са мислещи, а всъщност папагалски повтарят съмнителни истини. Ем. Станев, ИК I и II, 34-35. Фейлетоните на Алека, .., спечелиха симпатиите на здравочувствуващата и мислеща част на българското общество. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. Произведението на Белами беше сюрприз за мислещото човечество. ССГ (превод), II.