МИСЛОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който проявява склонност към задълбочено мислене; мислещ. Убеждения напредничави и дълбоки, .., перо силно, реч своеобразна, ум мисловит — Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Ив. Вазов, Съч. Х, 44.