МИСЛО̀ВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от мисловен. Той [Л. Стоянов] беше от онези крупни личности на епохата, които въплъщаваха духа на времето и придаваха на борбата атмосфера на мисловност и високо етично напрежение. Лит. ХI кл, 252. Шишмановото съкровено верую е, че народът ни, .., ще може бързо да се възмогне и преодолее ретроградното в обществени отношения, в бит и мисловност само когато стане носител на по-висока наука и култура. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 6. Ако в историческите драми той [Добри Войников] му представя величествени картини от миналото, то това .. е продиктувано от намерението да раздвижи народната фантазия и народната мисловност, та да направи сравнение с настоящето. Г. Константинов, ПР, 16.