МИСТЍК, мн. -ци, м. 1. Човек, който вярва в свръхестествени, тайнствени сили, проявява склонност към мистика. Мистик и ясновидец като Жана д’ Арк, Ивайло дълбоко вярвал, че той е оръдие на провидението и призван от него да спаси царството. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 5.
2. Последовател, привърженик на мистицизма. Възползвана от непресъхващата му жажда за четене, тя [Ана] грижливо подреждаше върху лавиците най-известните произведения на мистиците и импресионистите от западния свят. А. Гуляшки, Л, 26. Средновековни мистици.
— От гр. μυστικός през фр. mystique.