МИСТИФИКА̀ТОР м. Книж. Човек, който се занимава с мистификации, който извършва мистификации; измамник. Първият изкуствен език се е появил сто и петдесет години преди волапюк .. Измислил го е някакъв авантюрист и мистификатор, който се подвизавал в Англия в началото на ХVIII век. К, 1963, кн. 8, 37.
— От фр. mystificateur или рус. мистификатор.