МИСТИФИКА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Съзнателно, преднамерено въвеждане в заблуда; измама, лъжа. Тези заплашителни писма изглеждали да бъдат мистификация или пък имат за цел да .. всеят ужас между населението. Пряп., 1903, бр. 25, 4. Не съм приел да бъда член в правителството и се боя, че това нещо е мистификация. С. Радев, ССБ II, 21. Той би отнел на критиката възможност да го осъжда като невежа, .. да го обвинява в нелепа мистификация с публиката. К. Величков, ПССъч VIII, 109-110. Под какъв предлог се пущат тези мистификации, тези измамнически фалшификати на художеството [сензационните романи]? Б. Ангелов, ЛС, 298.

2. Литер. Приписване авторство на художествено произведение на друго лице. „На Острова на блажените“ описва живота на поетите от тоя остров и дава най-хубавите техни произведения .. Прекрасната и съвършено новата за нашата художествена литература мистификация събуждаше голям интерес у слушателите. Ив. Карановски, БР, 1931, кн. 4-5, 169. В 1893 г. Славейков напечатва стихотворения, озаглавени „Шарки“ (песни), които уж превел от персийския поет Ферхад Меддахи мистификация, каквато често се практикува от него. Г. Цанев, СИБЛ, 310. За обявената книга се носеха най-разнообразни слухове: че е някаква поетична мистификация, че е сборник от най-хубавите работи на Славейков. К. Константинов, ППГ, 176.

— От фр. mystification.


Източник: Речник на българския език (онлайн)