МИСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Мистичен. Каноническият апокалипсис не е удовлетворял мистическите идеи на еретиците и това, .., е дало повод да са съчини такава книга, която да стои по-близо до тяхното учение. СбС, 80. Подобно на астрономията и математиката служела на халдейците преди всичко за мистически и суеверни цели. Матем., 1968, кн. 6, 12. Тя [„Поема на злото“] обработва известната легенда за грехопадението, днес вече позната и по други варианти като една източна мистическа легенда. Б. Ангелов, ЛС, 219. Той [Стамболов] говореше сякаш на невидими тълпи, безбройни .. В публиката се носеше сега един вид свещен трепет; ..; публиката гледаше със сухи очи, разширени от някакъв мистически ужас. С. Радев, ССБ II, 74. Нека фърлим мислен поглед на старото Търново и да възстановим по скудните му останки и предания, .., или чрез ясновидството на една българска душа, оглъбена с мистическа любов в миналото, онова, което преди 614 години трябва да е съществувало. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 29. Введението на Йоана разкривало значението на мистическите образи, които изпълняли тази тайнствена книга, и им давало такива тълкувания, които никак не можали да се харесат на папството. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 38.
МИСТЍЧЕСКИ нареч. Книж. Мистично. Българският цар отговаряше тоя път и той доста мистически, че как Мойсей бил и той предназначен да придобие обетованата за българите земя, Цариград. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 237-238.