МЍТАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Миткам. Който учител все мита и се скита, той е неспокоен, немирен учител. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 69. Оттук [от мързелуване] са ся развъдили и ония никакви души — подлизурките, които ся облизват и митат около имотните и силните. Лет., 1873, 248.