МИТА̀РСТВО1, мн. -а, ср. 1. Рел. Мъчение, изпитание, през което трябва да мине душата, за да достигне вечно блаженство, за да се спаси. Така също са изрисувани с фрески вънкашните стени [на църквата] .. Тука е и раят с Адама и Ева, и пъкълът с пламъците, митарствата и второто пришествие. Ив. Вазов, Съч. ХV, 27. Митарствата са според греховете на хората. Те са много. Т. Влайков, Пр I, 179. Има .. всичките митарства с дяволето им, има всичките муки на грешните, има ад .. и други подобни, които са вън от рай и затова и они всичките са вън от церквата изображени, като че са вън от рай и отлучени от праведните. Н. Рилски, ОМР, 77-78.

2. Обикн. мн. Прен. Разг. Изпитания, трудности, пречки, които трябва да се преодолеят, за да се постигне нещо. — Не ща да повтарям всекиму отделно страшните си митарства на отиване и на връщане. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 77. За да получи някой [от лозарите] пръчки, трябва да мине през куп митарства, да изгуби няколко дни с тичане до разсадника и обратно. Пряп., 1903, бр. 81, 3. Единствената моя цел .. е била да покажа .., като какви хора са били нашите бунтовници, през какви митарства са преминали тие, докато са откажат от съществующия комерческо-занаятчийски кодекс и предпочетат бунтовничеството. З. Стоянов, ЗБВ I, 16.

МИТА̀РСТВО2, мн. -а, ср. Остар. Книж. 1. Митница. Главни градове в Сибир .. В Омска област: Омск, .. Петропавловск, на река Ишим, главна крепост на военната ишимска линия с митарство. Ив. Богоров, ВГД (превод), 237. Тук [в Рига] има императорски дворец, биржа, митарство, арсенал, различни фабрики и учебни заведения. Г. Икономов, КЗ, 74. В 1834 г. [Прусия] заключи с някои германски владения митарен съюз (..), по който се двигнаха между тях митарствата. ВИ, 196.

2. Мито. От островите на Балтийско море са най-главни: Зеландия .. и Елзенер, .., морско пристанище, дето всичките заминувани кораби през там плащат митарство на датчанския крал. Ив. Богоров, КГ, 98. Лауенбург, у десния бряг на Елба. В него се събира митарството от корабите, които ходят и заминуват по Елба. Ив. Богоров, ВГД (превод), 120-121.


Източник: Речник на българския език (онлайн)